Носталгия
Носталгия мъчи сърцата,
скърца тихо в нощта,
като праг на изоставена къща,
като плач на деца.
Носталгия стяга гърлата,
бяга по родни поля,
къпе се в лъчите на слънцето,
крие се в зрънце свобода.
Ще мине, когато краката
стъпят на родна земя,
когато мама прегърне
остарелите свои чеда!
Ще бъде спомен,
ще бъде звън.
Ще ни напомня,
че извън България за нас
няма спокоен сън!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
