Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
28 мар. 2015 г., 19:45

Носталгия 

  Поэзия
469 1 6

Носталгия мъчи сърцата,

скърца тихо в нощта,

като праг на изоставена къща,

като плач на деца.

 

Носталгия стяга гърлата,

бяга по родни поля,

къпе се в лъчите на слънцето,

крие се в зрънце   свобода.

 

Ще мине,  когато краката

стъпят на родна земя,

когато мама  прегърне 

остарелите свои чеда!

 

Ще бъде спомен,

ще бъде звън.

Ще ни напомня, 

че извън България за нас

няма   спокоен сън!

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??