28 мар. 2015 г., 19:45

Носталгия

610 1 6

Носталгия мъчи сърцата,

скърца тихо в нощта,

като праг на изоставена къща,

като плач на деца.

 

Носталгия стяга гърлата,

бяга по родни поля,

къпе се в лъчите на слънцето,

крие се в зрънце   свобода.

 

Ще мине,  когато краката

стъпят на родна земя,

когато мама  прегърне 

остарелите свои чеда!

 

Ще бъде спомен,

ще бъде звън.

Ще ни напомня, 

че извън България за нас

няма   спокоен сън!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Също като Пламена съгласен съм!Найстина тъжна констатация!
  • Докосващ сърцето елегичен стих!
    Оригинални, силни и стилни метафори!
    Поздрави и от мен!
  • Много ми хареса!!!
  • Носталгия - като праг и като плач...
    Много точни сравнения си намерила, Васе.
    Харесах!
  • С Пламена! Тъжни, но вярни констатации.

    Поздравление, Василка!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...