Понякога забравям че денят
е само разстояние до мрака
че всички пътища са брод
че някъде и мен ме чакат...
че залезът е просто миг
от няколко заглъхнали поеми
от думи в запечатан плик
към нищото в мълчание поели...
че всяка мъничка следа
в трапчинка по леглото ми от длани
е всъщност бяла тишина
и всеки път безмълвно пари... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.