28 jul 2015, 20:26

Нотирам птици и скали 

  Poesía
1059 1 21

 

 

Понякога забравям че денят
е само разстояние до мрака
че всички пътища са брод
че някъде и мен ме чакат...

че залезът е просто миг
от няколко заглъхнали поеми
от думи в запечатан плик

към нищото в мълчание поели...
че всяка мъничка следа

в трапчинка по леглото ми от длани
е всъщност бяла тишина

и всеки път безмълвно пари...
че вятърът е само сън
посипал в клони нежни ласки
и облачно е само в мен
и в само в мен дъха ти гасне...
Понякога забравям че вали
и боса стичам се в ъглите

нотирам птици и скали

и после паля всички зими –

да може с тях да разтопя

остатъците страст и обич...

(отдавна искам да летя

но някак си без теб не мога)

 

... а лято е и онзи дъжд

напира по очите и изтича
понякога е просто път...
вървя към теб и те обичам...

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Невероятна си... никога няма да ти се наситя...
  • За да не дотягаме с теоретичности, предлагам да продължим нашия разговор на ЛС, уважаема.

    Харесвам поезията ти, Бети. Не спирай да скачаш (да пишеш)!
  • ... гравитирах около фригийски лад... иначе много изчерпателен анализ, Птица...
    Всъщност така изглеждат нещата ако приемем, че ключът е сол... ами ако не е той ... и да, съгласна съм за парадокса...

    Лина, права си за полифонията, но някак ми е трудно да се "намуша" в онези векове...

    ... спирам, че прескочихме в друг раздел...

    Благодаря!
  • "Понякога" е събирателна, която
    пренася на гърба си невъзможности
    в посока утрото през дебрите на мрака
    и смесва в себе си надежда и тревожност.
    Прашинки смях във сънищата скитат
    препускат кончета със гриви от мечти,
    усмихват се дъждовни въпросителни
    Дали, когато? Или не? Почти...

    Магьоснице!Благодаря за удоволствието
  • Бети, моите почитания!Въздействащо и запомнящо се!
  • Бети, "фа" не е степен от "ми" минор, освен ако нямаш предвид фригийския e-moll (ми, фа, сол, ла, си, до, ре), неаполитанския e-moll (ми, фа, сол, ла, си, до, ре-диез) или пък някоя от разновидностите на мелодичния e-moll, при която е налице понижена втора степен, а именно – "ми" дорийски лад с понижена втора степен (ми, фа, сол, ла, си, до-диез, ре) и "ми" супер локрийски лад (ми, фа, сол, ла-бемол, си-бемол, до, ре). Така че внимавай как нотираш!
    Впрочем Em7b9 е един доста странен акорд – създава усещане за парадокс, подобен на този, пораждан от мрачното време през лятото.

    Ако можеш да обичаш, ще можеш и да летиш. Just think about it!
  • Бети, в полифонията е по-уютно нотирането. Явно и двете сме гледали (Л)ятото с очите на музиката. Да забравим за акордите. Свобода Е да Обичаш всеки миг, а петолинието обича да помни свободните мигове... Ми минор! Да Бъде!* (спирам...) Сърдечни поздрави!*
  • Скоро снимах лястовици, накацали по жици-точно пет, като петолиние. Реших да нотирам, но понеже бяха много, по всички жици все не се получаваше мелодия, а само акорди... плътни и еднакви, в ми минор...
    Лина, представи си (как са накацали по петолинието - ми, сол, си, ре, фа) най-устойчивите и най-неустойчивите тонове на лада и какво се чува, когато звучат едновременно... ... спирам...

    Благодаря на всички! Много!
  • В (Л)ятото е вълшебството Бети, разкошно стихотворение! Сърдечни поздрави!*
  • Текстът е наситен с мъдри мисли - сентенции.
    Идеята е чудесно изведена - нещо, което се подценява дори от някои добри поети.
    Аплодирам с възхита!
  • Невероятен стих!
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Възхитително стихотворение! Поздрав и от мен, Бехрин!
  • Отново хубав стих! Поздравления!
  • Красота!
    Много харесвам прокрадващата се тъга в стиховете ти, прави ги очарователни и имат някаква особена красота, която ми въздейства!
  • Аз не мога да мълча! Завладян съм от този стих!!! Поздрави!
  • Тук просто ще помълча...
  • Удоволствие
  • Очарователно!
Propuestas
: ??:??