Нотирам птици и скали
Понякога забравям че денят
е само разстояние до мрака
че всички пътища са брод
че някъде и мен ме чакат...
че залезът е просто миг
от няколко заглъхнали поеми
от думи в запечатан плик
към нищото в мълчание поели...
че всяка мъничка следа
в трапчинка по леглото ми от длани
е всъщност бяла тишина
и всеки път безмълвно пари...
че вятърът е само сън
посипал в клони нежни ласки
и облачно е само в мен
и в само в мен дъха ти гасне...
Понякога забравям че вали
и боса стичам се в ъглите
нотирам птици и скали
и после паля всички зими –
да може с тях да разтопя
остатъците страст и обич...
(отдавна искам да летя
но някак си без теб не мога)
... а лято е и онзи дъжд
напира по очите и изтича
понякога е просто път...
вървя към теб и те обичам...
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря!
-
Невероятна си... никога няма да ти се наситя...
-
-
За да не дотягаме с теоретичности, предлагам да продължим нашия разговор на ЛС, уважаема.
Харесвам поезията ти, Бети. Не спирай да скачаш (да пишеш)! -
... гравитирах около фригийски лад... иначе много изчерпателен анализ, Птица...
Всъщност така изглеждат нещата ако приемем, че ключът е сол... ами ако не е той
... и да, съгласна съм за парадокса...
Лина, права си за полифонията, но някак ми е трудно да се "намуша" в онези векове...
... спирам, че прескочихме в друг раздел...
Благодаря! -
"Понякога" е събирателна, която
пренася на гърба си невъзможности
в посока утрото през дебрите на мрака
и смесва в себе си надежда и тревожност.
Прашинки смях във сънищата скитат
препускат кончета със гриви от мечти,
усмихват се дъждовни въпросителни
Дали, когато? Или не? Почти...
Магьоснице!Благодаря за удоволствието -
Бети, моите почитания!Въздействащо и запомнящо се!
-
Бети, "фа" не е степен от "ми" минор, освен ако нямаш предвид фригийския e-moll (ми, фа, сол, ла, си, до, ре), неаполитанския e-moll (ми, фа, сол, ла, си, до, ре-диез) или пък някоя от разновидностите на мелодичния e-moll, при която е налице понижена втора степен, а именно – "ми" дорийски лад с понижена втора степен (ми, фа, сол, ла, си, до-диез, ре) и "ми" супер локрийски лад (ми, фа, сол, ла-бемол, си-бемол, до, ре). Така че внимавай как нотираш!
Впрочем Em7b9 е един доста странен акорд – създава усещане за парадокс, подобен на този, пораждан от мрачното време през лятото.
Ако можеш да обичаш, ще можеш и да летиш. Just think about it! -
Бети, в полифонията е по-уютно нотирането. Явно и двете сме гледали (Л)ятото с очите на музиката. Да забравим за акордите. Свобода Е да Обичаш всеки миг, а петолинието обича да помни свободните мигове... Ми минор! Да Бъде!* (спирам...) Сърдечни поздрави!*
-
Скоро снимах лястовици, накацали по жици-точно пет, като петолиние. Реших да нотирам, но понеже бяха много, по всички жици все не се получаваше мелодия, а само акорди... плътни и еднакви, в ми минор...
Лина, представи си (как са накацали по петолинието - ми, сол, си, ре, фа) най-устойчивите и най-неустойчивите тонове на лада и какво се чува, когато звучат едновременно... ... спирам...
Благодаря на всички! Много! -
В (Л)ятото е вълшебството Бети, разкошно стихотворение! Сърдечни поздрави!*
-
Текстът е наситен с мъдри мисли - сентенции.
Идеята е чудесно изведена - нещо, което се подценява дори от някои добри поети.
Аплодирам с възхита! -
Невероятен стих!
-
Поздравления за хубавия стих!
-
Възхитително стихотворение! Поздрав и от мен, Бехрин!
-
Отново хубав стих! Поздравления!
-
Красота!
Много харесвам прокрадващата се тъга в стиховете ти, прави ги очарователни и имат някаква особена красота, която ми въздейства! -
Аз не мога да мълча! Завладян съм от този стих!!! Поздрави!
-
Тук просто ще помълча...
-
Удоволствие
-
Очарователно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
