Нотирам птици и скали
Понякога забравям че денят
е само разстояние до мрака
че всички пътища са брод
че някъде и мен ме чакат...
че залезът е просто миг
от няколко заглъхнали поеми
от думи в запечатан плик
към нищото в мълчание поели...
че всяка мъничка следа
в трапчинка по леглото ми от длани
е всъщност бяла тишина
и всеки път безмълвно пари...
че вятърът е само сън
посипал в клони нежни ласки
и облачно е само в мен
и в само в мен дъха ти гасне...
Понякога забравям че вали
и боса стичам се в ъглите
нотирам птици и скали
и после паля всички зими –
да може с тях да разтопя
остатъците страст и обич...
(отдавна искам да летя
но някак си без теб не мога)
... а лято е и онзи дъжд
напира по очите и изтича
понякога е просто път...
вървя към теб и те обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
... и да, съгласна съм за парадокса...
