Потъвам в свежестта на приказното утро,
ефирен ветрец милва косите ми,
лятна омая влиза в очите събудени,
слънцето ме гали с лъчите си изгревни.
Понасям в шепите си зрънце надежда,
обгърната от топлината на жаркото лято,
слънчево зайче закачливо ме поглежда,
щастлива лятна целувка ми подарява.
Прегръщам с усмивка своя нов ден
и тръгвам в житейския лабиринт,
и днес да намеря своята пътека
в този живот, така непредвидим.
© Валентина Иванова Todos los derechos reservados