20 jul 2012, 22:04

Нов ден

  Poesía » Otra
724 0 2

Потъвам в свежестта на приказното утро,
ефирен ветрец милва косите ми,
лятна омая влиза в очите събудени,
слънцето ме гали с лъчите си изгревни.

Понасям в шепите си зрънце надежда,
обгърната от топлината на жаркото лято,
слънчево зайче закачливо ме поглежда,
щастлива лятна целувка ми подарява.

Прегръщам с усмивка своя нов ден
и тръгвам в житейския лабиринт,
и днес да намеря своята пътека
в този живот, така непредвидим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...