Jul 20, 2012, 10:04 PM

Нов ден

  Poetry » Other
727 0 2

Потъвам в свежестта на приказното утро,
ефирен ветрец милва косите ми,
лятна омая влиза в очите събудени,
слънцето ме гали с лъчите си изгревни.

Понасям в шепите си зрънце надежда,
обгърната от топлината на жаркото лято,
слънчево зайче закачливо ме поглежда,
щастлива лятна целувка ми подарява.

Прегръщам с усмивка своя нов ден
и тръгвам в житейския лабиринт,
и днес да намеря своята пътека
в този живот, така непредвидим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...