Jul 20, 2012, 10:04 PM

Нов ден

  Poetry » Other
725 0 2

Потъвам в свежестта на приказното утро,
ефирен ветрец милва косите ми,
лятна омая влиза в очите събудени,
слънцето ме гали с лъчите си изгревни.

Понасям в шепите си зрънце надежда,
обгърната от топлината на жаркото лято,
слънчево зайче закачливо ме поглежда,
щастлива лятна целувка ми подарява.

Прегръщам с усмивка своя нов ден
и тръгвам в житейския лабиринт,
и днес да намеря своята пътека
в този живот, така непредвидим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...