26 jun 2011, 11:24

Нов живот (На Марс)

  Poesía
469 0 5

Построих си вила на Марс

и окончателно изнесох се там,

уморих се от всякакъв фарс -

време е за релакс.

 

Построих си вила на Марс

и от прозореца с телескопа,

виждам Земята,

минало е онзи кошмар -

хората, завистта, суетата.

 

Тук е друго, много различно,

интересно, забавно,

марсиансите са симпатични,

обличат се странно.

 

Тук няма завист и злоба,

всички са много добри,

няма я онази землянска отрова,

обсебила мъже и жени.

 

Тук има живот,

аз истински живея

в своя скромен имот

и безгрижно се смея.

 

От сутрин до здрач

все това правя

и какво е плач

успях да забравя.

                             Тук на Марс.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...