Построих си вила на Марс
и окончателно изнесох се там,
уморих се от всякакъв фарс -
време е за релакс.
Построих си вила на Марс
и от прозореца с телескопа,
виждам Земята,
минало е онзи кошмар -
хората, завистта, суетата.
Тук е друго, много различно,
интересно, забавно,
марсиансите са симпатични,
обличат се странно.
Тук няма завист и злоба,
всички са много добри,
няма я онази землянска отрова,
обсебила мъже и жени.
Тук има живот,
аз истински живея
в своя скромен имот
и безгрижно се смея.
От сутрин до здрач
все това правя
и какво е плач
успях да забравя.
Тук на Марс.
© Богдана Маринова All rights reserved.