Jun 26, 2011, 11:24 AM

Нов живот (На Марс)

  Poetry
467 0 5

Построих си вила на Марс

и окончателно изнесох се там,

уморих се от всякакъв фарс -

време е за релакс.

 

Построих си вила на Марс

и от прозореца с телескопа,

виждам Земята,

минало е онзи кошмар -

хората, завистта, суетата.

 

Тук е друго, много различно,

интересно, забавно,

марсиансите са симпатични,

обличат се странно.

 

Тук няма завист и злоба,

всички са много добри,

няма я онази землянска отрова,

обсебила мъже и жени.

 

Тук има живот,

аз истински живея

в своя скромен имот

и безгрижно се смея.

 

От сутрин до здрач

все това правя

и какво е плач

успях да забравя.

                             Тук на Марс.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...