26 июн. 2011 г., 11:24

Нов живот (На Марс)

471 0 5

Построих си вила на Марс

и окончателно изнесох се там,

уморих се от всякакъв фарс -

време е за релакс.

 

Построих си вила на Марс

и от прозореца с телескопа,

виждам Земята,

минало е онзи кошмар -

хората, завистта, суетата.

 

Тук е друго, много различно,

интересно, забавно,

марсиансите са симпатични,

обличат се странно.

 

Тук няма завист и злоба,

всички са много добри,

няма я онази землянска отрова,

обсебила мъже и жени.

 

Тук има живот,

аз истински живея

в своя скромен имот

и безгрижно се смея.

 

От сутрин до здрач

все това правя

и какво е плач

успях да забравя.

                             Тук на Марс.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...