19 mar 2017, 12:15

Нов свят

  Poesía » Otra
542 6 11

Откриха някъде във Космоса, далече

на Трапист седем дъщери

красиви с цветовете на Земята,

осеяни с тайнствени скали.

 

Има ли живот и там, разум, човеци?

Как искаме на слънчев лъч да полетим

да минем покрай хиляди звездици

пространството да пресечем и покорим.

 

От плът и кръв или са сенки

говорят, а може би долавят мисълта

дали са Богове или като земляни тленни

знаят ли какво е Обич, Красота.

 

Усещам го и знам – не сме сами.

Там някъде далече има други.

Проглеждаме, откриваме следи

и тръгваме по тях към световете чужди.

 

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честит Ден на поезията, Гавраиле! С най-добри пожелания!
  • Интересно и замислящо!
  • Ивелина,Йонка,Стойчо,Василка,Еси,Катя,Пепи,Руми,с интерес прочетох вашите коментари и ви пожелавам вдъхновение в хубавите мартенски дни.
  • Има един друг свят, който, надявам се един ден не просто да видим, а да съпреживеем! Гавраил, отново си подхванал тема, върху която е интересно да се разсъждава! Приеми моите поздравления!
  • Присъединявам се към останалите. Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...