Нова цигара
Тепърва започва нашето изпитание,
и вече липсва ми твойта топлина.
Игра не е, нито наказание,
но ти осъждаш ме на самота.
Просто така - реши и тръгна.
Не помисли дори и миг за мен,
целуна ме и ме прегърна,
и каза: "Ще се видим някой ден..."
Гушнах те и не исках да те пускам,
чувствах, че те губя за вечни времена,
целунах те, без да допускам,
че ме чакат месеци на самота.
Рейсът тръгна, за последно ти ме погледна,
исках цигарата в ръката си да изгася,
исках към теб да я протегна,
но нямаше начин да те спра.
Плачех, ти си отиваше,
просто защото така бе решил,
плачех, а душата ми замираше -
от любовта си ти ме бе лишил.
Дано те посрещна пак на тази гара.
Да се върнеш скоро, аз копнея,
за да запаля нова цигара
и за да мога отново да живея!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мелиса Todos los derechos reservados
