11 feb 2021, 11:21

Нова година под карантина

812 0 3

Нашата съседка Зинка

хубава, като картинка

 тя е умна и грижовна,

мила, като майка родна.

 

Сутрин прави курабийки

носи ни ги във чинийки,

често с торти ни гощава

даже чай и сок ни дава.

 

Към проблемите ни лични

не остава безразлична,

бързо помощ ще предложи

да спаси каквото може.

 

За физическото здраве

много тя за нас направи –

чудна спретнахме градина

ръководени от Зина.

 

Тъй живехме си славно

времето лети забавно,

 но пандемия настана

Зинето на пост застана:

 

„Ники, много ти се шляеш

хич за вируса нехаеш,

за да победиш злината

строго спазвай правилата!”

 

Люба отдалеч пристига,

само маската не стига

и отсече строго Зина:

„В къщи стой под карантина!

 

Не признавам „не” и баста!

Щом се връщаш ти от Австрия,

подозираме те ние,

гаден вирус в теб се крие.”

 

Даже Ванчето и Владко

се издъниха за кратко,

но нащрек е нащо Зине –

няма да им се размине.

 

Щом излизат от „кибука”

нека им е за поука

ще стоят под карантина

чак до Новата година!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Щурче, на мен също ми писна от тези вируси и пандемии, ама курабийките и тортичките са супер, а Зинка е чудесна приятелка и всички много си я обичаме!
  • Изобщо не ми се чете за вируси и пандемии, но за курабийки- да А кибук, е яко казано

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...