4 may 2020, 7:59

Новият ден

867 0 1

 

 Новият ден

 

... Едва събуден вдъхвам настървено

последните капризи на съня,

щом въздуха е натежал край мене

от аромат на влюбена Жена...

 

... Стихията на Утрото ме грабва

на Изгрева пулсиращ с Радостта –

зове ме Пътят непознат, че трябва

по него да догоня  днес Страстта...

 

В мига, във който Слънцето надзърне

зад облака от Вятъра червен –

прекръствам се и без да се обърна

направо влизам в идващият ден...

 

... А в този  ден аз трябва да измина

най – дългия си път неизвървян:

да падам и да ставам, да проклинам,

ала кого и за какво – не знам!...

 

Аз много дълго скитах по Земята,

(не си почивах даже в мисълта),

но най–загадъчния:  Път през Необята-

ме чака днес пред пътната врата.

 

Преплувах Океани и Морета,

в триъгълника на Бермуда бях,

но в картите ми „белите“ полета

привличат ме – и с кръчмите във  тях...

 

А най–красивото Море навярно

е с най–зашеметяващи вълни,

но крие гибелни скали коварно

и фарът им – не свети може би!...

 

Най–прелестната слънчева пътека

от Вятърът люляна със финес,

която недостъпна е за всеки,

като поклонник  ще измина днес.

 

Страстта от най–стихийната ми Буря

все още неизбежно предстоѝ...

(Когато такелажа се разтуря,*

а Океана става на вълни.)

 

... Но този Ден едва сега започва

и тъй далеч изглежда ми нощта,

че вярвам Времето да стигне точно

за толкова пропуснати Неща.

 

Днес сам: „на попрището жизнено в средата.”**

разбирам как безумно разпилях

на Младостта си вихрена благата,

но пак ги искам – с „греховете“ в тях!...

 

А най–прекрасните  сега „горчиво”

очаквам със премрежени очи,

но Вятърът ги грабва закачливо

и тръпнещи превръща ги в мечти!..

 

..................................................

 

... Най–хубавите думи, Скъпа моя,

вавярно ще пропусна в любовта!...

...но няма с гняв и да нападам Троя

насила да те връщам  у дома́!...

 

03.05.2020.                                           

*такелаж: съвкупност от корабни  въжета, скрипци

и други, с  уреди за боравене с тях.    

** по Данте Алигиери

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеобхватен стих за пропуснати възможности! Надявам се да ги постигнеш!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...