21 jul 2016, 11:26

Новият свят

  Poesía
696 0 1

 

Гледай ме, когато съм малък.

И ме гледай, когато съм десет метра висок.

Машината не е месомелачка. Месото е вече смляно дори.

 

Ние сме тези, които ни е страх да крещим,

ние сме тези, които сме дим.

Тъжният остатък от нещо, което някога е било.

Ние сме тези, които още плачехме, когато всички други крещяха.

 

О, дай ни сила!

Наостри нашия меч!

 

Защото битката тепърва започва,

а ние сме толкова плахи и нежни,

че сигурно ще изгорим!

 

Изгубихме всичко, за което да се държим.

Останаха ни само празните думи,

само тъжни отломки и дим.

 

Решихме се да градим разрушения свят,

но кой съм аз, къде си ти,

защо не виждам спасителен бряг?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветомир Койчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре предадено чувство на безпомощност и обреченост, което владее не само детските души!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...