Новият свят
Гледай ме, когато съм малък.
И ме гледай, когато съм десет метра висок.
Машината не е месомелачка. Месото е вече смляно дори.
Ние сме тези, които ни е страх да крещим,
ние сме тези, които сме дим.
Тъжният остатък от нещо, което някога е било.
Ние сме тези, които още плачехме, когато всички други крещяха.
О, дай ни сила!
Наостри нашия меч!
Защото битката тепърва започва,
а ние сме толкова плахи и нежни,
че сигурно ще изгорим!
Изгубихме всичко, за което да се държим.
Останаха ни само празните думи,
само тъжни отломки и дим.
Решихме се да градим разрушения свят,
но кой съм аз, къде си ти,
защо не виждам спасителен бряг?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветомир Койчев Все права защищены
