Новият свят
Гледай ме, когато съм малък.
И ме гледай, когато съм десет метра висок.
Машината не е месомелачка. Месото е вече смляно дори.
Ние сме тези, които ни е страх да крещим,
ние сме тези, които сме дим.
Тъжният остатък от нещо, което някога е било.
Ние сме тези, които още плачехме, когато всички други крещяха.
О, дай ни сила!
Наостри нашия меч!
Защото битката тепърва започва,
а ние сме толкова плахи и нежни,
че сигурно ще изгорим!
Изгубихме всичко, за което да се държим.
Останаха ни само празните думи,
само тъжни отломки и дим.
Решихме се да градим разрушения свят,
но кой съм аз, къде си ти,
защо не виждам спасителен бряг?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветомир Койчев Всички права запазени
