Гледай ме, когато съм малък.

И ме гледай, когато съм десет метра висок.

Машината не е месомелачка. Месото е вече смляно дори.

Ние сме тези, които ни е страх да крещим,

ние сме тези, които сме дим.

Тъжният остатък от нещо, което някога е било.

Ние сме тези, които още плачехме, когато всички други крещяха.

О, дай ни сила!

Наостри нашия меч!

Защото битката тепърва започва,

а ние сме толкова плахи и нежни,

че сигурно ще изгорим!

Изгубихме всичко, за което да се държим.

Останаха ни само празните думи,

само тъжни отломки и дим.

Решихме се да градим разрушения свят,

но кой съм аз, къде си ти,

защо не виждам спасителен бряг?