Отлитат птиците... отлитат…
и пясък по брега се рони.
Вълните лодките оплитат,
а вятърът платната гони.
Със малко зрънце ечемично
стопява се денят в сезони,
как чезне слънцето епично,
тъга навяват пусти клони!
А лятото ни... преваляло
окапва като лист отронен,
кога ли тъй ме е боляло –
сърцето, дето къта спомен?!
Кога ли в него ще разлисти
цветът на мойта нова пролет,
с гора от млади, тучни листи
и птици в устремния полет?!
Кога отново... ярък изгрев
със тебе под ръка ще срещам?
И ново лято с птичи припев
ще шепне ми, че жив се сещам!
26.10.2016 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados