8 sept 2006, 0:21

Ново начало...

Poesía

907 0 1

Нов живот и ново начало
лека-полека отмиват предишната чернота...
усмивка след усмивка забравят
какво е да бъдеш пропит с болка и самота...

Нова Любов измества предишни неволи
показвайки белия път от светлина...
Ново докосване гали в нощта ни
сетивата, жадували толкова дълго за ласка доброта...

Нови приятелства вдигат още завеси,
разкривайки целия свят за тази душа...
Нови премеждия разтупкват сърцата ни
в устрем да пият още от таз животворна вода...

И ден след ден израстваме драни,
но все по усмихнати, от тоз живот...
защото надали без рани
би могъл да бъде толкова щастлив тоз човешки род...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ria (Гергана Иванова)

Хубаво е и много мъдро.Когато всичко ни е наред, ставаме разглезени и започваме да вършим глупости(поне при мен е така)...Но защо трябва да изстрадаме, за да се насладим после не на друго, а на липсата на болката?

2006-09-08T10:11:29+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0