8.09.2006 г., 0:21

Ново начало...

Поезия

906 0 1

Нов живот и ново начало
лека-полека отмиват предишната чернота...
усмивка след усмивка забравят
какво е да бъдеш пропит с болка и самота...

Нова Любов измества предишни неволи
показвайки белия път от светлина...
Ново докосване гали в нощта ни
сетивата, жадували толкова дълго за ласка доброта...

Нови приятелства вдигат още завеси,
разкривайки целия свят за тази душа...
Нови премеждия разтупкват сърцата ни
в устрем да пият още от таз животворна вода...

И ден след ден израстваме драни,
но все по усмихнати, от тоз живот...
защото надали без рани
би могъл да бъде толкова щастлив тоз човешки род...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ria (Гергана Иванова)

Хубаво е и много мъдро.Когато всичко ни е наред, ставаме разглезени и започваме да вършим глупости(поне при мен е така)...Но защо трябва да изстрадаме, за да се насладим после не на друго, а на липсата на болката?

2006-09-08T10:11:29+03:00

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0