Sep 8, 2006, 12:21 AM

Ново начало...

Poetry

912 0 1

Нов живот и ново начало
лека-полека отмиват предишната чернота...
усмивка след усмивка забравят
какво е да бъдеш пропит с болка и самота...

Нова Любов измества предишни неволи
показвайки белия път от светлина...
Ново докосване гали в нощта ни
сетивата, жадували толкова дълго за ласка доброта...

Нови приятелства вдигат още завеси,
разкривайки целия свят за тази душа...
Нови премеждия разтупкват сърцата ни
в устрем да пият още от таз животворна вода...

И ден след ден израстваме драни,
но все по усмихнати, от тоз живот...
защото надали без рани
би могъл да бъде толкова щастлив тоз човешки род...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ria (Гергана Иванова)

Хубаво е и много мъдро.Когато всичко ни е наред, ставаме разглезени и започваме да вършим глупости(поне при мен е така)...Но защо трябва да изстрадаме, за да се насладим после не на друго, а на липсата на болката?

2006-09-08T10:11:29+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0