Sep 8, 2006, 12:21 AM

Ново начало...

Poetry

908 0 1

Нов живот и ново начало
лека-полека отмиват предишната чернота...
усмивка след усмивка забравят
какво е да бъдеш пропит с болка и самота...

Нова Любов измества предишни неволи
показвайки белия път от светлина...
Ново докосване гали в нощта ни
сетивата, жадували толкова дълго за ласка доброта...

Нови приятелства вдигат още завеси,
разкривайки целия свят за тази душа...
Нови премеждия разтупкват сърцата ни
в устрем да пият още от таз животворна вода...

И ден след ден израстваме драни,
но все по усмихнати, от тоз живот...
защото надали без рани
би могъл да бъде толкова щастлив тоз човешки род...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ria (Гергана Иванова)

Хубаво е и много мъдро.Когато всичко ни е наред, ставаме разглезени и започваме да вършим глупости(поне при мен е така)...Но защо трябва да изстрадаме, за да се насладим после не на друго, а на липсата на болката?

2006-09-08T10:11:29+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0