8 ago 2008, 15:39

Ново начало

  Poesía
872 0 3

Нежна музика във мен звучи.

Оглеждам се отново, но къде си ти?

Тъжен спомен в мен навява.

В стаята сме аз и две разплакани очи.

Беше ми опора и любов.

Да се откажеш трудно е, но си готов.

За нас така е по-добре.

Ще пазим тайна до покров.

От мен не искай да забравя!

Без спомени какво ще правя?

Миналото ще боли, днес и утре, може би!

На крилете на мечти, нощем болката минава.

В мислите сме само аз и ти,

друго вече не ни трябва.

Магийна песен все звучи.

Самотата ме ограбва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гера Гера Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, че ми се обади, но ми остави имейл, на който да ти отговоря.
  • Да, самотата ограбва, но...понякога е лечебна...браво!
  • на крилете на мечтите нощем болката минава...
    магийна песен все звучи...прекрасен стих...с обич.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...