8.08.2008 г., 15:39 ч.

Ново начало 

  Поезия
635 0 3

Нежна музика във мен звучи.

Оглеждам се отново, но къде си ти?

Тъжен спомен в мен навява.

В стаята сме аз и две разплакани очи.

Беше ми опора и любов.

Да се откажеш трудно е, но си готов.

За нас така е по-добре.

Ще пазим тайна до покров.

От мен не искай да забравя!

Без спомени какво ще правя?

Миналото ще боли, днес и утре, може би!

На крилете на мечти, нощем болката минава.

В мислите сме само аз и ти,

друго вече не ни трябва.

Магийна песен все звучи.

Самотата ме ограбва.

© Гера Гера Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, че ми се обади, но ми остави имейл, на който да ти отговоря.
  • Да, самотата ограбва, но...понякога е лечебна...браво!
  • на крилете на мечтите нощем болката минава...
    магийна песен все звучи...прекрасен стих...с обич.
Предложения
: ??:??