Нежна музика във мен звучи.
Оглеждам се отново, но къде си ти?
Тъжен спомен в мен навява.
В стаята сме аз и две разплакани очи.
Беше ми опора и любов.
Да се откажеш трудно е, но си готов.
За нас така е по-добре.
Ще пазим тайна до покров.
От мен не искай да забравя!
Без спомени какво ще правя?
Миналото ще боли, днес и утре, може би!
На крилете на мечти, нощем болката минава.
В мислите сме само аз и ти,
друго вече не ни трябва.
Магийна песен все звучи.
Самотата ме ограбва.
© Гера Гера Всички права запазени