8.08.2008 г., 15:39

Ново начало

871 0 3

Нежна музика във мен звучи.

Оглеждам се отново, но къде си ти?

Тъжен спомен в мен навява.

В стаята сме аз и две разплакани очи.

Беше ми опора и любов.

Да се откажеш трудно е, но си готов.

За нас така е по-добре.

Ще пазим тайна до покров.

От мен не искай да забравя!

Без спомени какво ще правя?

Миналото ще боли, днес и утре, може би!

На крилете на мечти, нощем болката минава.

В мислите сме само аз и ти,

друго вече не ни трябва.

Магийна песен все звучи.

Самотата ме ограбва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гера Гера Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, че ми се обади, но ми остави имейл, на който да ти отговоря.
  • Да, самотата ограбва, но...понякога е лечебна...браво!
  • на крилете на мечтите нощем болката минава...
    магийна песен все звучи...прекрасен стих...с обич.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...