21 jul 2007, 14:41

Ново начало

  Poesía
1K 0 0
 

Ново начало


Сам бях и скитах се безмълвно,

бях тих и даже опустял, но днес

разбрах, че има на света и хора,

вярващи в чудото любов.


Самотен скитах след предателството

на приятел, бях тих след раздялата

с любовта, сега обаче болката отиде

надалече, сега усмивка на лицето ми

Съдбата е дарила.

От днес разбрах, че друг живот за мене

има, от днес разбрах, че други хора има .

На света видял бях само аз на злобното

страната, но имало и други чувства в

този свят.


Време е на този свят самотен и аз

да вкуся глътка радост, глътка смях,

да погледна как живее се щастливо,

на този свят, изпълнен с лъжи,

от днес обаче вече виждам друго,

видях, че чудесата истина са, да,

видях, че има радост и утеха,

че може и без болка и тъга, че винаги

доброто побеждава, а злото си отива

и завинаги остава надалеч.


Самотен скитах и оплаквах моята изстрадала

любов и рана имах в сърцето, зарасна тя,

изчезна и остана спомен сив.

Кръвта ми черна бе от нея, а устните

ми за целувки жадни бяха, очите ми се

къпеха в сълзи, но днес дъжда

в мене спря.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Русланов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...