21.07.2007 г., 14:41

Ново начало

1K 0 0
 

Ново начало


Сам бях и скитах се безмълвно,

бях тих и даже опустял, но днес

разбрах, че има на света и хора,

вярващи в чудото любов.


Самотен скитах след предателството

на приятел, бях тих след раздялата

с любовта, сега обаче болката отиде

надалече, сега усмивка на лицето ми

Съдбата е дарила.

От днес разбрах, че друг живот за мене

има, от днес разбрах, че други хора има .

На света видял бях само аз на злобното

страната, но имало и други чувства в

този свят.


Време е на този свят самотен и аз

да вкуся глътка радост, глътка смях,

да погледна как живее се щастливо,

на този свят, изпълнен с лъжи,

от днес обаче вече виждам друго,

видях, че чудесата истина са, да,

видях, че има радост и утеха,

че може и без болка и тъга, че винаги

доброто побеждава, а злото си отива

и завинаги остава надалеч.


Самотен скитах и оплаквах моята изстрадала

любов и рана имах в сърцето, зарасна тя,

изчезна и остана спомен сив.

Кръвта ми черна бе от нея, а устните

ми за целувки жадни бяха, очите ми се

къпеха в сълзи, но днес дъжда

в мене спря.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Русланов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...