Jul 21, 2007, 2:41 PM

Ново начало

  Poetry
1K 0 0
 

Ново начало


Сам бях и скитах се безмълвно,

бях тих и даже опустял, но днес

разбрах, че има на света и хора,

вярващи в чудото любов.


Самотен скитах след предателството

на приятел, бях тих след раздялата

с любовта, сега обаче болката отиде

надалече, сега усмивка на лицето ми

Съдбата е дарила.

От днес разбрах, че друг живот за мене

има, от днес разбрах, че други хора има .

На света видял бях само аз на злобното

страната, но имало и други чувства в

този свят.


Време е на този свят самотен и аз

да вкуся глътка радост, глътка смях,

да погледна как живее се щастливо,

на този свят, изпълнен с лъжи,

от днес обаче вече виждам друго,

видях, че чудесата истина са, да,

видях, че има радост и утеха,

че може и без болка и тъга, че винаги

доброто побеждава, а злото си отива

и завинаги остава надалеч.


Самотен скитах и оплаквах моята изстрадала

любов и рана имах в сърцето, зарасна тя,

изчезна и остана спомен сив.

Кръвта ми черна бе от нея, а устните

ми за целувки жадни бяха, очите ми се

къпеха в сълзи, но днес дъжда

в мене спря.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Русланов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...