Нежен камбанен звън,

прекъсва крехкия ми сън.

Гали слуха ми

и сякаш ме вика.

„Бързо излизай навън.”

Излизам и си казвам: „Боже,

толкова вълшебен свят

да съществува не може.”

Небето сияе в безброй звезди,

а въздуха от чистота блести.

Светът е приказно бял

и сякаш на топло е сгушен,

в пухкав мекичък шал.

И толкова много хора,

по улиците и по двора.

Чуват се гърмежи,

от фойерверки искри

и топли гласове желаят –

Честита Нова година

жива и здрава бъди!