Новогодишна нощ
Нежен камбанен звън,
прекъсва крехкия ми сън.
Гали слуха ми
и сякаш ме вика.
„Бързо излизай навън.”
Излизам и си казвам: „Боже,
толкова вълшебен свят
да съществува не може.”
Небето сияе в безброй звезди,
а въздуха от чистота блести.
Светът е приказно бял
и сякаш на топло е сгушен,
в пухкав мекичък шал.
И толкова много хора,
по улиците и по двора.
Чуват се гърмежи,
от фойерверки искри
и топли гласове желаят –
Честита Нова година
жива и здрава бъди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени
