Когато съм виновна, се натискам
и ни лук яла, ни мирѝсала,
от зелената трева, по-ниска съм –
сълзѝте от лукА се вкиснаха!
Щом гузна съм, парцалите налягам,
за пране във коша ги скатавам,
не гонят ме, аз... тъй... за здраве бягам,
там, чуждото пране развява се...
Око за око с комшийка разменям,
зъбѝте за размяна свършѝха,
стискам си триците – брашното сменям,
келепири кьорави изгниха... ...