Нравствена фактология
Когато съм виновна, се натискам
и ни лук яла, ни мирѝсала,
от зелената трева, по-ниска съм –
сълзѝте от лукА се вкиснаха!
Щом гузна съм, парцалите налягам,
за пране във коша ги скатавам,
не гонят ме, аз... тъй... за здраве бягам,
там, чуждото пране развява се...
Око за око с комшийка разменям,
зъбѝте за размяна свършѝха,
стискам си триците – брашното сменям,
келепири кьорави изгниха...
Нали съм кучка, слепи все ги раждам,
майстора им – в петък запразнява,
от срам какви ги върши, ми угажда –
уж бърза, а вечно закъснява...
Че баницата ям, не съм виновна –
ми, луди я раздават без пари,
щом дават – ям, нЕ е незаконно,
а щом ме гонят, плюя на петѝ!
Когато да ме бият – все е късно,
затуй прибирам се на ранина,
кирливите ми ризи бързо лъсват,
окъпани от дневна светлина!
© Pepi Petrova All rights reserved.
Поздрав и от мен!
