Нуждата
Колко мрачен е градът,
небето - мътно, посивяло.
Безропотно вали снегът,
дъха си времето е спряло.
Оскъдна светлина от чезнещия свят
потрепва във очите уморени,
прелива се от цвят във цвят
в прегръдката на две сълзи студени.
Аз влюбих се във теб така внезапно,
душата си във стих излях, смутен,
но ти ръката ми отблъсна безпощадно,
разбрах, че нямаш нуждата от мен.
Сега съм тук, танцувам със тъгата,
усмихва ми се леденото острие.
И знам, то чака своя пир с душата,
и с чистото ми, плачещо сърце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
