Отново виждам лицето ти,
но само в съня.
Отново усещам допира ти,
но е толкова трудно да разбера, че не е реално.
Има моменти, в които не спирам
да гледам снимката ти.
Чакам обаждането ти,
но дните си минават.
Губя те и знам, че няма
какво да сторя.

Повтарям си, че това е нормално.
И че утрешният ден ще е
по-хубав.
Но затъвам все повече, а
вече дори няма за какво да се хвана.
Затова, моля те, не си
отивай.
Нуждая се от теб.
Не ме оставай.

Започваш да ми липсваш
все повече.
И вече не знам какво да направя.
Искам да премахна чувството
в гърдите си.
Но то става все по-силно
и по жестоко.
Боли ме и викам
безмълвно.