17 ene 2011, 0:40

Нула 

  Poesía
709 0 2





 Неделя... Като всички други мъчна...
А призрачният бяг на часовете
превръща ме във ловък купувач
 на щастие. Заплащам със ръцете ми.

Животът ми е някак си зад мен
и мога да го гледам като филм.
Събувам се. И край на този ден.
Почивките изчезват яко дим.

Аз не живея. Просто съществувам.
И мисля си дори - Дали си струва?
 Защото във замяна получавам...
една голяма, чиста, кръгла Нула.

© Капи Капито Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??