17 янв. 2011 г., 00:40

Нула 

  Поэзия
708 0 2





 Неделя... Като всички други мъчна...
А призрачният бяг на часовете
превръща ме във ловък купувач
 на щастие. Заплащам със ръцете ми.

Животът ми е някак си зад мен
и мога да го гледам като филм.
Събувам се. И край на този ден.
Почивките изчезват яко дим.

Аз не живея. Просто съществувам.
И мисля си дори - Дали си струва?
 Защото във замяна получавам...
една голяма, чиста, кръгла Нула.

© Капи Капито Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??