17.01.2011 г., 0:40

Нула

944 0 2





 Неделя... Като всички други мъчна...
А призрачният бяг на часовете
превръща ме във ловък купувач
 на щастие. Заплащам със ръцете ми.

Животът ми е някак си зад мен
и мога да го гледам като филм.
Събувам се. И край на този ден.
Почивките изчезват яко дим.

Аз не живея. Просто съществувам.
И мисля си дори - Дали си струва?
 Защото във замяна получавам...
една голяма, чиста, кръгла Нула.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Капи Капито Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...