Ти дойде, а... не вярвах; не чаках дори... но дойде.
Върна се от дългия път уморен.
Задъхан от дните фалшиви.
Ръката ми леко докосна.
Спрях се пред теб.
Усещах те някак смирен...
Поседнах до теб, замълчах.
Знам, че ме гледаш... любов...
изпиваш ме с поглед...
Искаш някак различно да бъде,
искаш ме знам... но по-добре сега замълчи!
Не, недей ми говори... думите... ...