Ти дойде,  а... не вярвах; не чаках дори... но  дойде.

Върна се от дългия път уморен.

Задъхан от дните фалшиви.

Ръката ми леко докосна.

Спрях се пред теб.

Усещах те някак смирен...

Поседнах до теб, замълчах.

Знам, че ме гледаш... любов...

изпиваш ме с поглед...

Искаш някак различно да бъде,

искаш ме знам... но по-добре сега замълчи!

Не, недей ми говори... думите...

 са излишни.

Ще стана само след миг...

постелята  твоя с любов ще закича

сам ли ще бъдеш Любов, сам ли оставаш във Рая?

Обичам Те, ... тихо прошепна; Някак...

смути ме.

Изминаха много луни...

чак сега ми споделяш....

Че аз съм твоя лъч светлина ...а,ти моето оставащо време.

Ти дойде..не вярвах,не чаках дори....но дойде!