face04 (Таня Кирилова)
163 3746
26 jul 2011, 19:15

Някога 

  Poesía » De amor
811 0 3


Някога
с шепнещи стъпки
по брега безпризорен се търсехме.
Някога
с тръпнещи устни
сладък копнеж без дъх си отдавахме.
Някога
в лунни огньове
любовта си по звездни пътеки намирахме.
Някoга
с парещи пръсти
ласкави трепети всеки миг си споделяхме.
Някога
в сънища любовта ни
бе страстна жарава от искане.
Някога
думи без глас
бяха в душите молитва от обичане.
Някога...


Днес сме спомен
от сенки останали неми, безизразни.
Няма го морето.
Няма го „Обичам те”.
Няма нищо.
Има само бледо присъствие
на спомен от минало.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С пожелание за нова муза! Време е пак да пишеш! Пиши,защото пишеш хуаво!
  • Надявам се, че само лиричната е така тъжна,мила Таня!Истинско и силно откровение,чак ме заболя...Благодаря ти!
  • Благодаря,Веси!Щом я има пътеката и посоката има я и надеждата.С поздрав:Таня
Propuestas
: ??:??