Някога
Някога
с шепнещи стъпки
по брега безпризорен се търсехме.
Някога
с тръпнещи устни
сладък копнеж без дъх си отдавахме.
Някога
в лунни огньове
любовта си по звездни пътеки намирахме.
Някoга
с парещи пръсти
ласкави трепети всеки миг си споделяхме.
Някога
в сънища любовта ни
бе страстна жарава от искане.
Някога
думи без глас
бяха в душите молитва от обичане.
Някога...
Днес сме спомен
от сенки останали неми, безизразни.
Няма го морето.
Няма го „Обичам те”.
Няма нищо.
Има само бледо присъствие
на спомен от минало.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Кирилова Todos los derechos reservados
