Някога
Някога
с шепнещи стъпки
по брега безпризорен се търсехме.
Някога
с тръпнещи устни
сладък копнеж без дъх си отдавахме.
Някога
в лунни огньове
любовта си по звездни пътеки намирахме.
Някoга
с парещи пръсти
ласкави трепети всеки миг си споделяхме.
Някога
в сънища любовта ни
бе страстна жарава от искане.
Някога
думи без глас
бяха в душите молитва от обичане.
Някога...
Днес сме спомен
от сенки останали неми, безизразни.
Няма го морето.
Няма го „Обичам те”.
Няма нищо.
Има само бледо присъствие
на спомен от минало.
© Таня Кирилова All rights reserved.
