15 mar 2008, 14:07

Някога...

2.3K 4 23

               Някога...

 

 

Някога ще видиш в моите очи

пламъчето, дето го запали...

някога ще сбъднем нашите мечти,

стиховете, дето са ни обещали...

 

Някога, дори ще те прегърна...

твоето сърце ще бие в мен...

някога дъгата ще ми върне

светлината в сивия ми ден...

 

Някога и ти ще ме познаеш...

по усмивката, с която те завивах...

някога ще спреш и да гадаеш -

щастието има ли си име...

 

Някога ще има и начало

на докосване със устни... без вина,

някога... ще бъдем цяло.

Някога... но не сега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Някога, а може би и винаги
    ще те търсят моите ръце.
    Някога, а може би и винаги -
    ще помилвам твоето лице.
    Някога, а може би и винаги...

    Поздравление за хубавата творба!!!
    Литатру
  • Браво! Поздрави
  • Ех, че хубаво!
    Пишеш много хубаво.. хм... ще те чета, определено.
  • "Някога и ти ще ме познаеш...

    по усмивката, с която те завивах...

    някога ще спреш и да гадаеш -

    щастието има ли си име..."

    ...Някой ден,може би. Моето лице
    ще е прошка надежда и истина.
    Някой ден...Но е рано сега...

    Аплодисменти!Страхотно пишеш!

  • Благодаря на всички за хубавите думи!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...