Някога...
Някога ще видиш в моите очи
пламъчето, дето го запали...
някога ще сбъднем нашите мечти,
стиховете, дето са ни обещали...
Някога, дори ще те прегърна...
твоето сърце ще бие в мен...
някога дъгата ще ми върне
светлината в сивия ми ден...
Някога и ти ще ме познаеш...
по усмивката, с която те завивах...
някога ще спреш и да гадаеш -
щастието има ли си име...
Някога ще има и начало
на докосване със устни... без вина,
някога... ще бъдем цяло.
Някога... но не сега...
© Петър Трифонов Всички права запазени
ще те търсят моите ръце.
Някога, а може би и винаги -
ще помилвам твоето лице.
Някога, а може би и винаги...
Поздравление за хубавата творба!!!
Литатру