Някога...
Някога...
Някога ще видиш в моите очи
пламъчето, дето го запали...
някога ще сбъднем нашите мечти,
стиховете, дето са ни обещали...
Някога, дори ще те прегърна...
твоето сърце ще бие в мен...
някога дъгата ще ми върне
светлината в сивия ми ден...
Някога и ти ще ме познаеш...
по усмивката, с която те завивах...
някога ще спреш и да гадаеш -
щастието има ли си име...
Някога ще има и начало
на докосване със устни... без вина,
някога... ще бъдем цяло.
Някога... но не сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Трифонов Всички права запазени
