4 jun 2008, 22:13

някога 

  Poesía
790 0 0
И беше свят,
реален и суров,
забравил своята безкрайност...
И беше ден,
пак блъскащ се във всяка своя крайност...
И бяхме ние,
реално нереалните,
едва дочакващи победните си мигове
крояхме планове (отново ний-баналните),
че ще живеем някой ден - обичащи,
а "някой ден" така и не се случи.
                    

© Ониксче Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??