някога
И беше свят,
реален и суров,
забравил своята безкрайност...
И беше ден,
пак блъскащ се във всяка своя крайност...
И бяхме ние,
реално нереалните,
едва дочакващи победните си мигове
крояхме планове (отново ний-баналните),
че ще живеем някой ден - обичащи,
а "някой ден" така и не се случи.
реален и суров,
забравил своята безкрайност...
И беше ден,
пак блъскащ се във всяка своя крайност...
И бяхме ние,
реално нереалните,
едва дочакващи победните си мигове
крояхме планове (отново ний-баналните),
че ще живеем някой ден - обичащи,
а "някой ден" така и не се случи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ониксче Всички права запазени
