някога

4.06.2008 г., 22:13 ч.

Поезия

834 0 0

И беше свят,
реален и суров,
забравил своята безкрайност...
И беше ден,
пак блъскащ се във всяка своя крайност...
И бяхме ние,
реално нереалните,
едва дочакващи победните си мигове
крояхме планове (отново ний-баналните),
че ще живеем някой ден - обичащи,
а "някой ден" така и не се случи.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

някога

Свързани произведения

Коментари

Предложения