31 ago 2007, 23:02

Някога и аз обичх!

  Poesía
1K 0 7
 

Разбери, не бях такава,
но в такава ме превърна любовта,
която някога изпитвах,
а тя била лъжа.

Някога и аз обичах,
плаках и се радвах от това,
но една раздяла вечна
ме зарови в пепелта.

Повярвай ми, не бях такава,
но не съжалявам за това,
да обичам, не, не мога,
ще наранявам,щом ми е съдба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • майка ми винаги казва, че след всяка раздяла и всяко разбито сърце се приближавам все повече до мечтания мъж! Поздрави и усмивки
  • Благодаря на всички за хубавите коментари.
  • Ели...ще обичаш!
    Поздрав!
  • НЕ ПРЕДИЗВИКВАЙ СЪДБАТА МИЛА!НЕ СЕ ЗАРИЧАЙ, НЕ СЕ ОБРИЧАЙ, НЕ СЕ ВРИЧАЙ!Моля те недей!!!
    Много хубаво пишеш,а това за мен означава,че не можеш да направиш нищо лошо на никого!Така мисля аз,може и да ни си съгласна с мен!!!
  • Живота е пред теб както и най-голямата и истинска любов ти предстои...повярвай!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....