7 abr 2018, 21:50  

Някои ден... 

  Poesía » Versos blancos, Otra
1222 3 2

Тя не ме е обичала никога,
не е имала никога нужда от мен.
Не се е борила за мен,
винаги ме е отблъсквала.

 

Мрази даже носът ми, 
устните, корема и...
всичко надолу. Дори
тежките ми кални обувки.

 

Влюбва се във всеки,
пред  който разпери криле.
Който не прилича на мен...
-и не знае за нея всичко.

 

Не търси утеха при други.
Нито по-красиви,
нито по-обаятелни,
а непитащи, груби и страстни.


Някои ден ще ме срещнеш
променен, но с душа безразлична.
Търсеики момиче,
което на теб да прилича.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ... той не ме е обичал никога,
    мрази даже безшумните ми римлянки,
    пърха в женски души и дири незнайно какво,
    аз търся опияненото уединение.
    Без предателства.
  • Когато болката носи в себе си светли послания! Човек трябва да е себе си, най - вече когато обича друг човек...ако не е така - той, човекът се превръща в подобие, защото любовта не е била истинска..., а промяната се превръща в дъно, вместо в преодоляване...

    Докосна ме...
Propuestas
: ??:??