Някои размисли за онова чувство (19 февруари)
След толкова стихове на велики поети,
за Героите истински трудно се пише.
Те нямат нашивки, нито ордени, еполети.
На точните дати и кръгли годишнини
делата им показно вадим от рафта,
и факлите палим за почит, със нафта.
От ти-ви-екрани днес толкова „вип” персони
надменно се хилят и свойски ви лафят.
Няма лошо! - Не нарушават закона.
Ех, слава! Все не могат да те претеглят
с тази нова мярка „грам-силиконова”!
Но чистотата на перлите в СИ още се мери в карати.
А „хай-лайфите” родни само се чудят,
простете за израза, кого да изклатят.
Разтягат локуми и денем, и в нощните блокове,
как омекват душите им след спа-процедури...
Господи! Какви сте ми само сладури!
Третирате другите като раята –
послушна, кротка и малка,
щом живота си скучен, с клюки напудрен,
предлагате всяка сутрин вместо близалка!
Как искам, ей, бога ми, да ви стресна!
Да ви ампутирам за кратко от лукса.
(за дълго - няма да ви е лесно!)
Вий нови юроди слепи, с души зашити,
едва ли са живи във вас онези рецептори -
сигурно някой хирург ги е изсмукал при липосукция
за хикс-хикс хиляди долара (колко са?)
Пардон, забравих, нямате тефтерче за сметки
и не си водите животописни дневници
(само имена на любовници и доноси!).
Колко жалко, че няма никога да усетите
онова чувство топло под лъжичката,
(няма нищо общо с пари и порно!),
когато прелива тъгата в гордост,
дори да сте паднали, пак ще литнете,
щом него имате, няма да се изгубите.
То е наивно, пристъпва по детски,
когато на дядо думите чуе за този,
стария медник, некалайдисван,
дето никой не смее да пипне
(виси от години като реликва),
как в по-предния век, прапрабаба Мария
във него вода наляла на Левски,
когато е минал през село, да пие.
Било е през турско, по икиндия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теди Савчева Todos los derechos reservados
Аплодисменти!Силен стих!
