Някой ден

Виждаш ли сълзѝте неизплакани,
потекли наобратно към душата?
Срещи и любови недочакани
и криле сломени от съдбата. 
❤️❤️
Чуваш ли ги? - думи неизказани. 
Те все крещят, а ние ги преглъщаме. 
От обещания несбъднати наказани,
в руинѝ и пепел се превръщаме.
❤️❤️
Чувствата усещаш ли? Болят!
Приспиваме ги, но се будят за отплата.
Раните не могат да простят
ни думите, ни сълзите. Горчи вината. 
❤️❤️
Живеем чужди образи и маски.
Щастие облечено във грим. 
Изгубваме се във фалшиви ласки.
Чужд огън палим и горим. 
❤️❤️
Но някой ден сърцето ще потърси
разплата. Ще те съди за това,
че с бодлива тел си го превързал. 
Лъгал си го. И умира без вина. 
❤️❤️
Някой ден ще плачеш от умора,
съблякъл гола своята душа.
Ще чуваш как сърцето ти говори,
а ти ще отговаряш с тишина.