Виждаш ли сълзѝте неизплакани,
потекли наобратно към душата?
Срещи и любови недочакани
и криле сломени от съдбата.
❤️❤️
Чуваш ли ги? - думи неизказани.
Те все крещят, а ние ги преглъщаме.
От обещания несбъднати наказани,
в руинѝ и пепел се превръщаме.
❤️❤️
Чувствата усещаш ли? Болят!
Приспиваме ги, но се будят за отплата.
Раните не могат да простят
ни думите, ни сълзите. Горчи вината.
❤️❤️
Живеем чужди образи и маски.
Щастие облечено във грим.
Изгубваме се във фалшиви ласки.
Чужд огън палим и горим.
❤️❤️
Но някой ден сърцето ще потърси
разплата. Ще те съди за това,
че с бодлива тел си го превързал.
Лъгал си го. И умира без вина.
❤️❤️
Някой ден ще плачеш от умора,
съблякъл гола своята душа.
Ще чуваш как сърцето ти говори,
а ти ще отговаряш с тишина.
© Valya Тodorova Всички права запазени