valya_official (Valya Тodorova)
80 1020
24.09.2018 г., 10:19 ч.  

Някой ден 

  Поезия
770 4 6

Виждаш ли сълзѝте неизплакани,
потекли наобратно към душата?
Срещи и любови недочакани
и криле сломени от съдбата. 
❤️❤️
Чуваш ли ги? - думи неизказани. 
Те все крещят, а ние ги преглъщаме. 
От обещания несбъднати наказани,
в руинѝ и пепел се превръщаме.
❤️❤️
Чувствата усещаш ли? Болят!
Приспиваме ги, но се будят за отплата.
Раните не могат да простят
ни думите, ни сълзите. Горчи вината. 
❤️❤️
Живеем чужди образи и маски.
Щастие облечено във грим. 
Изгубваме се във фалшиви ласки.
Чужд огън палим и горим. 
❤️❤️
Но някой ден сърцето ще потърси
разплата. Ще те съди за това,
че с бодлива тел си го превързал. 
Лъгал си го. И умира без вина. 
❤️❤️
Някой ден ще плачеш от умора,
съблякъл гола своята душа.
Ще чуваш как сърцето ти говори,
а ти ще отговаряш с тишина.

© Valya Тodorova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Благодаря, че се отбихте, момичета. Пожелавам ви прекрасен ден!
  • Всеки ще си плати, но дали ще го боли повече от нас? Харесва ми.
  • Браво!
  • Привет Иржи. Да, живота е един огромен бумеранг. Мислиш си, че си изхвърлил далеко във времето тежките неща, но те винаги, винаги се връщат и те догонват. Хубава и позитивна седмица. 😉
  • О,Валя,не съм те чела отдавна и с тоя хубав и поучителен стих....Винаги идва деня на истината и разплатата!За всичко трябва много да внимаваме!Много силно и докосващо си го изразила!!
Предложения
: ??:??