Някой ден...
Някой ден ще се смея отново,
ще засея навярно цветя.
Някой ден за полет готова,
ще размахам по-силни крила.
Някой ден аз пак ще умея
да стоя върху твърда земя,
да съм силна, без страх да живея,
да посрещам с усмивка деня.
Ти недей да разбираш погрешно,
че сега съм съвсем без душа,
просто мъка горчива, човешка,
е сковала сърце и ума.
Чувствам тихият полъх на вятъра,
нежно гали мойта коса,
сякаш знаел е как съм очаквала
ласка майчина от вечността...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
