rumbic
315 el resultado
Със теб се знаем толкова отдавна,
че вече сме почти като сестри.
Харесвам те и слънчева, и хладна,
и всеки път ти казвам: "Остани!"
Не мога да се сърдя, че различна, ...
че вече сме почти като сестри.
Харесвам те и слънчева, и хладна,
и всеки път ти казвам: "Остани!"
Не мога да се сърдя, че различна, ...
195
8
18
През рамото ми пак наднича юли,
донесъл ми е слънце и море,
очите му са сини пеперуди,
с усмивка на пораснало хлапе.
– Здравей, момче, отдавна ли ме търсиш? ...
донесъл ми е слънце и море,
очите му са сини пеперуди,
с усмивка на пораснало хлапе.
– Здравей, момче, отдавна ли ме търсиш? ...
258
7
12
Някой ден ще се смея отново,
ще засея навярно цветя.
Някой ден за полет готова,
ще размахам по-силни крила.
Някой ден аз пак ще умея ...
ще засея навярно цветя.
Някой ден за полет готова,
ще размахам по-силни крила.
Някой ден аз пак ще умея ...
339
6
20
Ако мина по тъжна пътека
и забравя какво е любов,
ако слънцето в мен спре да свети,
в този толкова кратък живот...
аз те моля, ти пак ме обичай ...
и забравя какво е любов,
ако слънцето в мен спре да свети,
в този толкова кратък живот...
аз те моля, ти пак ме обичай ...
295
9
15
Пак рисувам с думи живота,
всъщност опит за някакъв стих
и смирено надявам хомота,
а денят ме посреща учтив.
Пощальонът ми маха с усмивка, ...
всъщност опит за някакъв стих
и смирено надявам хомота,
а денят ме посреща учтив.
Пощальонът ми маха с усмивка, ...
240
6
16
От няколко дни гърлото се опитваше да ми пробутва някакви обезпокоителни сигнали, но аз категорично отказвах да се тревожа, не беше болка, просто сухота, придружена с нещо като гъделичкане. Пиех по няколко лимона на ден и гледах да не задълбавам нещата. Само да не беше тази умора! С каквото и да се ...
338
6
16
На пръв поглед, случката която ще се опитам да рзкажа изглежда скучна и незначителна, извадена от очертанията на сивото ежедневие, или, така наречената рутина, в която понякога се изгубваме.
Живея в съвсем обикновено белгийско село, където всичко изглежда спокойно, хората са видимо приветливи, усмих ...
Живея в съвсем обикновено белгийско село, където всичко изглежда спокойно, хората са видимо приветливи, усмих ...
355
2
20
Промени се внезапно земята,
някак чудно притихна света.
Тази нощ е красива и свята,
виж, в небето изгрява звезда!
Някой чука отвън на вратата, ...
някак чудно притихна света.
Тази нощ е красива и свята,
виж, в небето изгрява звезда!
Някой чука отвън на вратата, ...
354
8
16
797
7
16
Бяха се примирили с мисълта, че момиченцето им е с аутизъм, нямаха друг избор. Бащата отдавна беше спрял да се пита: „Как така точно моето дете?“ Прие факта, че тя е по-различна от останалите и точка по въпроса.
С годините някои от болезнените и натрапчиви навици на детето започнаха да отпадат, сяка ...
С годините някои от болезнените и натрапчиви навици на детето започнаха да отпадат, сяка ...
522
9
23
Когато е студено, прегърни ме.
Задръж ме здраво в своите ръце.
Премръзнала, бездомна... приюти ме
в най-топлото на своето сърце.
Ако остана някога без име, ...
Задръж ме здраво в своите ръце.
Премръзнала, бездомна... приюти ме
в най-топлото на своето сърце.
Ако остана някога без име, ...
496
8
26
1241
8
26
1306
9
23
Пак сънувах старата къща,
баба, дядо и татко до тях.
Аз замесвах хляба насъщен,
свещ гореше в среднощния час.
Беше тихо. Всички мълчаха. ...
баба, дядо и татко до тях.
Аз замесвах хляба насъщен,
свещ гореше в среднощния час.
Беше тихо. Всички мълчаха. ...
322
9
24
Аз съм стая в мъничка къща,
със прозорче и бели стени,
често спомени тук се завръщат,
на перваза ми зреят мечти.
Вечер паля си газена лампа, ...
със прозорче и бели стени,
често спомени тук се завръщат,
на перваза ми зреят мечти.
Вечер паля си газена лампа, ...
417
9
18
Понякога бащите си отиват,
тъй както ти си тръгна от света.
Не казват нищо, просто мълчаливо
поемат своя път към вечността.
Все още не разбирам как се случи, ...
тъй както ти си тръгна от света.
Не казват нищо, просто мълчаливо
поемат своя път към вечността.
Все още не разбирам как се случи, ...
425
8
22
1045
8
20
Пожелавам ти здраве и разум
в тези трудни и тягостни дни,
нека Бог твоят път да опази,
над семейство и дом, Той да бди!
Пожелавам ти смелост и вяра – ...
в тези трудни и тягостни дни,
нека Бог твоят път да опази,
над семейство и дом, Той да бди!
Пожелавам ти смелост и вяра – ...
450
7
17
2259
11
18
1843
8
26
Студено е, вземи си връхна дреха,
и хляб вземи да имаш за из път,
а аз ще се помоля за утеха.
Дано да те посрещне светъл лъч.
Сбогуване! Съвсем не го умея, ...
и хляб вземи да имаш за из път,
а аз ще се помоля за утеха.
Дано да те посрещне светъл лъч.
Сбогуване! Съвсем не го умея, ...
398
7
21
Живяла на земята милостта,
не знам кога и преди колко време.
Обичала човешките сърца
и нищичко от никой не отнемала.
Веднъж, един богат и зъл човек, ...
не знам кога и преди колко време.
Обичала човешките сърца
и нищичко от никой не отнемала.
Веднъж, един богат и зъл човек, ...
465
14
16
Отново влизам в „скришната” си стая,
душата ми е тих молитвен храм,
свещицата ми – пламъче от рая,
аз вярвам, че ме чуваш, Боже. Знам!
За нея днес се моля, за жената, ...
душата ми е тих молитвен храм,
свещицата ми – пламъче от рая,
аз вярвам, че ме чуваш, Боже. Знам!
За нея днес се моля, за жената, ...
367
11
16
Опустяха селските улички
а в сърцата им, скрита тъга,
нямат делници, камо ли празници,
уморени очакват нощта.
Тихо дремят порутени къщите, ...
а в сърцата им, скрита тъга,
нямат делници, камо ли празници,
уморени очакват нощта.
Тихо дремят порутени къщите, ...
778
8
11
Навярно ще помислиш, че съм луда:
„Пандемията зле ѝ повлия!”
Не знам каква съм, някакво си чудо,
за зимата си мисля отсега.
До мен внезапно детството присяда, ...
„Пандемията зле ѝ повлия!”
Не знам каква съм, някакво си чудо,
за зимата си мисля отсега.
До мен внезапно детството присяда, ...
425
16
25
Почука някой тихо на вратата,
Отворих, и не щеш ли, Есента.
Покана „Влез”, дори ѝ не дочака,
усмихна се и влезе у дома.
Зачудих се, какво да ѝ предложа! ...
Отворих, и не щеш ли, Есента.
Покана „Влез”, дори ѝ не дочака,
усмихна се и влезе у дома.
Зачудих се, какво да ѝ предложа! ...
541
12
19
Пак отлиташ с крилете на ятото
полетяло към топлия юг –
в надпревара, боси със вятъра.
Знам, че скоро си тръгваш от тук.
Мое лято, там където отиваш, ...
полетяло към топлия юг –
в надпревара, боси със вятъра.
Знам, че скоро си тръгваш от тук.
Мое лято, там където отиваш, ...
569
12
13
Бащите никога не си отиват,
стоят си там, до пътната врата,
посрещат ветровете мълчаливо,
а после влизат тихо във съня.
Понякога, изгубват се безследно, ...
стоят си там, до пътната врата,
посрещат ветровете мълчаливо,
а после влизат тихо във съня.
Понякога, изгубват се безследно, ...
6165
21
21
Случката която искам да ви разкажа, на пръв поглед е съвсем обикновена и дори невзрачна, но когато се върна трийсет години назад, осъзнавам, че можех да остана завинаги на 15. Днес за мен щяха да си спомнят единствено родителите ми, а много от сегашните ми приятели дори нямаше да подозират, че няког ...
582
9
11
Тиха стая. Докосване. Нежност.
Свята обич на мъж и жена.
Неизречени думи. Копнежност.
Ням свидетел е тук младостта.
Светло утро и ново начало. ...
Свята обич на мъж и жена.
Неизречени думи. Копнежност.
Ням свидетел е тук младостта.
Светло утро и ново начало. ...
641
12
19
Бавно и някак незабележимо за света, замираше село Благово. Както много други селца, така и то навлизаше в статистиката на изчезващите. Сградата на някогашното училище бе една от тъжните гледки там, обкованите с дъски прозорци създаваха страховито усещане, стъкла отдавна нямаше, а на входа беше пони ...
627
3
10
Защо ме питаш колко съм живяла
и гледаш с този поглед “неглиже”,
нима изглеждам глупава и стара,
или се нося твърде демоде!
Така е, не разбирам от живота ...
и гледаш с този поглед “неглиже”,
нима изглеждам глупава и стара,
или се нося твърде демоде!
Така е, не разбирам от живота ...
834
12
26
Вдъхновено от: Canon in D - Johann Pachelbel
https://www.youtube.com/watch?v=1elGqARTb1Q&fbclid=IwAR2Bjq0ZAL8R0iFi-njImNhDiDXHeXTVxB3mpjzC2mKLZRb45Uc_PYyIYxQ
Ще ме покрие някой ден земята,
а аз ще се превърна в шепа прах
и Бог ще вземе своето. Душата. ...
https://www.youtube.com/watch?v=1elGqARTb1Q&fbclid=IwAR2Bjq0ZAL8R0iFi-njImNhDiDXHeXTVxB3mpjzC2mKLZRb45Uc_PYyIYxQ
Ще ме покрие някой ден земята,
а аз ще се превърна в шепа прах
и Бог ще вземе своето. Душата. ...
550
9
15
2216
8
14
На вратата ми, ти ли почука,
моя обич! С летния дъжд.
Той се спусна бързо в улука.
Мен докоснаха ласки на мъж.
Ти ли беше в среднощния вятър ...
моя обич! С летния дъжд.
Той се спусна бързо в улука.
Мен докоснаха ласки на мъж.
Ти ли беше в среднощния вятър ...
615
10
13
2394
11
11
Веднъж, един човек ме заговори,
поиска ми парче от моя хляб.
Смилих се. Съвестта ми проговори.
Отчупих, не парченце, а комат.
Нахрани се човекът и си тръгна, ...
поиска ми парче от моя хляб.
Смилих се. Съвестта ми проговори.
Отчупих, не парченце, а комат.
Нахрани се човекът и си тръгна, ...
736
11
22
Той се появи в живота ми тихо и кротко и докато се усетя, вече се бе настанил в моето сърце а по-късно и на дивана. Забравих да спомена, че "Той" не е човек, а един стар черен котарак, който ме промени из основи. Дойде в момент, когато най-много се нуждаех от приятел. Обикновено хората избират своит ...
848
9
15
2215
14
25
Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.
Понякога съм птица, но от тези, ...
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.
Понякога съм птица, но от тези, ...
635
13
20
