rumbic
329 el resultado
716
4
12
Те никога не ще те злепоставят,
пустинята за теб ще прекосят,
умеят всички грешки да прощават
и всеки кратък миг със теб ценят.
Раздават се. Не казват: „Нямам време!„ ...
пустинята за теб ще прекосят,
умеят всички грешки да прощават
и всеки кратък миг със теб ценят.
Раздават се. Не казват: „Нямам време!„ ...
242
7
12
918
4
6
835
9
18
889
7
10
640
3
3
1430
15
21
Съвсем небрежно в пътя си вървях,
валеше, но не бързах да се скрия.
Страхът от самота го преживях.
Сълзите! Тях успях да ги прикрия.
Внезапно ангел в пътя ми застана, ...
валеше, но не бързах да се скрия.
Страхът от самота го преживях.
Сълзите! Тях успях да ги прикрия.
Внезапно ангел в пътя ми застана, ...
559
7
15
Проточи се базкрайно тази зима,
пронизва ме студа без капка жал!
Дали неволно пролетта ме е подминала,
на прага ми оставила печал!
И някак си, превърнах се във просяк ...
пронизва ме студа без капка жал!
Дали неволно пролетта ме е подминала,
на прага ми оставила печал!
И някак си, превърнах се във просяк ...
404
11
21
Веднъж "слепецът" рекъл на "слепеца":
— Ела да си направим светъл храм,
камбанарията ще стига до небето,
неповторим ще бъде и голям!
Ще идват и отблизо и далече, ...
— Ела да си направим светъл храм,
камбанарията ще стига до небето,
неповторим ще бъде и голям!
Ще идват и отблизо и далече, ...
412
6
13
Аз знам, не съм единствена в света,
и ти не си, съвсем не си единствен,
но щом със теб открихме любовта -
останахме един за друг единствени.
Днес моят път и твоят са едно, ...
и ти не си, съвсем не си единствен,
но щом със теб открихме любовта -
останахме един за друг единствени.
Днес моят път и твоят са едно, ...
823
9
19
Наричаха го Август, без причина,
той беше млад, усмихнат и красив,
понякога рисуваше картини,
а друг път се превръщаше в лирик.
Обичаше да ходи из полето, ...
той беше млад, усмихнат и красив,
понякога рисуваше картини,
а друг път се превръщаше в лирик.
Обичаше да ходи из полето, ...
508
13
22
Каквато си, такава те обичам,
каквато съм, обичаш ме и ти.
Пред никого така не съм се вричала,
в нозете ти са моите мечти.
Мен никой друг не ме е утешавал, ...
каквато съм, обичаш ме и ти.
Пред никого така не съм се вричала,
в нозете ти са моите мечти.
Мен никой друг не ме е утешавал, ...
454
3
4
Ако пътя към тебе се свърши,
ще открия във нищото брод,
премаляла макар, ще те търся,
за да бъдеш пак в моя живот.
Ако твоите устни замлъкнат ...
ще открия във нищото брод,
премаляла макар, ще те търся,
за да бъдеш пак в моя живот.
Ако твоите устни замлъкнат ...
521
9
10
Със теб се знаем толкова отдавна,
че вече сме почти като сестри.
Харесвам те и слънчева, и хладна,
и всеки път ти казвам: "Остани!"
Не мога да се сърдя, че различна, ...
че вече сме почти като сестри.
Харесвам те и слънчева, и хладна,
и всеки път ти казвам: "Остани!"
Не мога да се сърдя, че различна, ...
515
10
19
През рамото ми пак наднича юли,
донесъл ми е слънце и море,
очите му са сини пеперуди,
с усмивка на пораснало хлапе.
– Здравей, момче, отдавна ли ме търсиш? ...
донесъл ми е слънце и море,
очите му са сини пеперуди,
с усмивка на пораснало хлапе.
– Здравей, момче, отдавна ли ме търсиш? ...
1086
8
13
Някой ден ще се смея отново,
ще засея навярно цветя.
Някой ден за полет готова,
ще размахам по-силни крила.
Някой ден аз пак ще умея ...
ще засея навярно цветя.
Някой ден за полет готова,
ще размахам по-силни крила.
Някой ден аз пак ще умея ...
1038
7
20
Ако мина по тъжна пътека
и забравя какво е любов,
ако слънцето в мен спре да свети,
в този толкова кратък живот...
аз те моля, ти пак ме обичай ...
и забравя какво е любов,
ако слънцето в мен спре да свети,
в този толкова кратък живот...
аз те моля, ти пак ме обичай ...
615
11
14
Пак рисувам с думи живота,
всъщност опит за някакъв стих
и смирено надявам хомота,
а денят ме посреща учтив.
Пощальонът ми маха с усмивка, ...
всъщност опит за някакъв стих
и смирено надявам хомота,
а денят ме посреща учтив.
Пощальонът ми маха с усмивка, ...
574
7
16
От няколко дни гърлото се опитваше да ми пробутва някакви обезпокоителни сигнали, но аз категорично отказвах да се тревожа, не беше болка, просто сухота, придружена с нещо като гъделичкане. Пиех по няколко лимона на ден и гледах да не задълбавам нещата. Само да не беше тази умора! С каквото и да се ...
902
6
16
На пръв поглед, случката която ще се опитам да рзкажа изглежда скучна и незначителна, извадена от очертанията на сивото ежедневие, или, така наречената рутина, в която понякога се изгубваме.
Живея в съвсем обикновено белгийско село, където всичко изглежда спокойно, хората са видимо приветливи, усмих ...
Живея в съвсем обикновено белгийско село, където всичко изглежда спокойно, хората са видимо приветливи, усмих ...
669
2
20
Промени се внезапно земята,
някак чудно притихна света.
Тази нощ е красива и свята,
виж, в небето изгрява звезда!
Някой чука отвън на вратата, ...
някак чудно притихна света.
Тази нощ е красива и свята,
виж, в небето изгрява звезда!
Някой чука отвън на вратата, ...
692
8
16
2047
7
16
Бяха се примирили с мисълта, че момиченцето им е с аутизъм, нямаха друг избор. Бащата отдавна беше спрял да се пита: „Как така точно моето дете?“ Прие факта, че тя е по-различна от останалите и точка по въпроса.
С годините някои от болезнените и натрапчиви навици на детето започнаха да отпадат, сяка ...
С годините някои от болезнените и натрапчиви навици на детето започнаха да отпадат, сяка ...
957
9
23
Когато е студено, прегърни ме.
Задръж ме здраво в своите ръце.
Премръзнала, бездомна... приюти ме
в най-топлото на своето сърце.
Ако остана някога без име, ...
Задръж ме здраво в своите ръце.
Премръзнала, бездомна... приюти ме
в най-топлото на своето сърце.
Ако остана някога без име, ...
843
9
26
3148
8
26
2793
11
38
Пак сънувах старата къща,
баба, дядо и татко до тях.
Аз замесвах хляба насъщен,
свещ гореше в среднощния час.
Беше тихо. Всички мълчаха. ...
баба, дядо и татко до тях.
Аз замесвах хляба насъщен,
свещ гореше в среднощния час.
Беше тихо. Всички мълчаха. ...
653
9
24
Аз съм стая в мъничка къща,
със прозорче и бели стени,
често спомени тук се завръщат,
на перваза ми зреят мечти.
Вечер паля си газена лампа, ...
със прозорче и бели стени,
често спомени тук се завръщат,
на перваза ми зреят мечти.
Вечер паля си газена лампа, ...
1176
9
18
Понякога бащите си отиват,
тъй както ти си тръгна от света.
Не казват нищо, просто мълчаливо
поемат своя път към вечността.
Все още не разбирам как се случи, ...
тъй както ти си тръгна от света.
Не казват нищо, просто мълчаливо
поемат своя път към вечността.
Все още не разбирам как се случи, ...
736
8
22
2065
8
20
Пожелавам ти здраве и разум
в тези трудни и тягостни дни,
нека Бог твоят път да опази,
над семейство и дом, Той да бди!
Пожелавам ти смелост и вяра – ...
в тези трудни и тягостни дни,
нека Бог твоят път да опази,
над семейство и дом, Той да бди!
Пожелавам ти смелост и вяра – ...
971
7
16
4714
11
18
3011
8
25
Студено е, вземи си връхна дреха,
и хляб вземи да имаш за из път,
а аз ще се помоля за утеха.
Дано да те посрещне светъл лъч.
Сбогуване! Съвсем не го умея, ...
и хляб вземи да имаш за из път,
а аз ще се помоля за утеха.
Дано да те посрещне светъл лъч.
Сбогуване! Съвсем не го умея, ...
822
7
21
Живяла на земята милостта,
не знам кога и преди колко време.
Обичала човешките сърца
и нищичко от никой не отнемала.
Веднъж, един богат и зъл човек, ...
не знам кога и преди колко време.
Обичала човешките сърца
и нищичко от никой не отнемала.
Веднъж, един богат и зъл човек, ...
1429
14
15
Отново влизам в „скришната” си стая,
душата ми е тих молитвен храм,
свещицата ми – пламъче от рая,
аз вярвам, че ме чуваш, Боже. Знам!
За нея днес се моля, за жената, ...
душата ми е тих молитвен храм,
свещицата ми – пламъче от рая,
аз вярвам, че ме чуваш, Боже. Знам!
За нея днес се моля, за жената, ...
690
11
16
Опустяха селските улички
а в сърцата им, скрита тъга,
нямат делници, камо ли празници,
уморени очакват нощта.
Тихо дремят порутени къщите, ...
а в сърцата им, скрита тъга,
нямат делници, камо ли празници,
уморени очакват нощта.
Тихо дремят порутени къщите, ...
1525
8
11
Навярно ще помислиш, че съм луда:
„Пандемията зле ѝ повлия!”
Не знам каква съм, някакво си чудо,
за зимата си мисля отсега.
До мен внезапно детството присяда, ...
„Пандемията зле ѝ повлия!”
Не знам каква съм, някакво си чудо,
за зимата си мисля отсега.
До мен внезапно детството присяда, ...
717
16
25
Почука някой тихо на вратата,
Отворих, и не щеш ли, Есента.
Покана „Влез”, дори ѝ не дочака,
усмихна се и влезе у дома.
Зачудих се, какво да ѝ предложа! ...
Отворих, и не щеш ли, Есента.
Покана „Влез”, дори ѝ не дочака,
усмихна се и влезе у дома.
Зачудих се, какво да ѝ предложа! ...
837
12
19
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
