19 oct 2023, 5:52

Някой ден

  Poesía » Civil
516 0 0

Някой ден

Със себе си какво ще отнеса
когато си отида някой ден?
Изстрадано сърце ще понеса
и някой стих останал вътре в мен!

Душата като птица ще лети
нагоре, все нагоре към безкрая!
Но болката в сърцето ще стои
и ще е бъде с мен дори на края!

Далеч ще бъдат моите мечти!
Желания, копнежи съкровени!
Далеч ще бъдат критите сълзи
в очите от живота уморени!

Ще бъдем само аз и моят стих,
и римите които не написах!
Чувствата които дълго крих,
куплетите които не записах!

От тук на татък само мрак и кал,
и тишина и тъмнина безкрайна!
Едва ли някому ще му е жал?
А колко ли ще теглят и по „ майна“!

Но ще са прави, толкова от мен!
Обикновен драскач на тъпи рими!
Мислете си за утрешния ден,
минутите летят неуловими!

Животът пълноводна е река
в която лесно ти ще се удавиш!
На края пак очаква те смъртта 
с която ти не можеш да се справиш!

От мен това, а другото от вас!
Не съжалявайте, бъдете здрави!
За всекиго ще им сетен час!
А другото съдбата ще направи!

18.10.2023 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...