19.10.2023 г., 5:52

Някой ден

514 0 0

Някой ден

Със себе си какво ще отнеса
когато си отида някой ден?
Изстрадано сърце ще понеса
и някой стих останал вътре в мен!

Душата като птица ще лети
нагоре, все нагоре към безкрая!
Но болката в сърцето ще стои
и ще е бъде с мен дори на края!

Далеч ще бъдат моите мечти!
Желания, копнежи съкровени!
Далеч ще бъдат критите сълзи
в очите от живота уморени!

Ще бъдем само аз и моят стих,
и римите които не написах!
Чувствата които дълго крих,
куплетите които не записах!

От тук на татък само мрак и кал,
и тишина и тъмнина безкрайна!
Едва ли някому ще му е жал?
А колко ли ще теглят и по „ майна“!

Но ще са прави, толкова от мен!
Обикновен драскач на тъпи рими!
Мислете си за утрешния ден,
минутите летят неуловими!

Животът пълноводна е река
в която лесно ти ще се удавиш!
На края пак очаква те смъртта 
с която ти не можеш да се справиш!

От мен това, а другото от вас!
Не съжалявайте, бъдете здрави!
За всекиго ще им сетен час!
А другото съдбата ще направи!

18.10.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...